So long, cruel world...

Майтапя се бе, никъде не съм тръгнал, ако не броим, че закривам този блог. Няма да го трия, но просто вече си имам друг блог, с мой си домейн. Няма да ти е трудно да му свикнеш, нищо по-различно не е, ако не броим, че не мога да си сложа снимка и лого, но и за това се надявам, че Бобс, който ми е уеб-всичко, ще намери решение.

Моля всички приятели, които сложиха в блоговете си лънк към моя, да сменят адреса с новия, а той е www.muro.biz.

И ако случайно ужасно сте се разочаровали от края на сезон 1 на блога ми и сте решили да не посещавате новия, възползвам се от вниманието ви, за да ви кажа, че...

...в Четвъртък, 20-ти октомври, след 10 часа, в клуб "3 уши", намиращ се на едноименната улица, до ОЧЗ, ще забият Адибас и Млък...

Не искам да бъда нагъл, но имам мейлите на голяма част от вас, и ако не дойдете, ще ви абонирам за безплатно гей порно. Благодаря за вниманието и вярвам, че няма да пропуснете да дойдете, при положение, че от толкова време все ме питате "Айде бе, кога ще свирите бе, деба, аман от вас, мързели такива!".

Още веднъж мерси и на тези от вас, които още не са забравили за оправянето на линка :)
Ще се видим отново на www.muro.biz.

I'm in love with my job...

Часовникът години сочи, както твърдеше Стоян Михалев в онуй мазно парче, в което се правеше на Шер, и ето, че вече е 20:52 според уиндоуският му братчед (на часовника, не на Стоян Михалев, за него не знам да има братчед), а аз, Ева, Йожката и Наско сме си в офиса, като едно задружно и леко налудничаво семейство. Ел май ми се нацупи, задето вися тука и приготвям презентации посред нощИте, ама кво, мило, не е честно, аз навремето те предупредих, че тъй стоят нещата в рекламата, таковата, кво съм виновен, че чак година по-късно пак се почнаха нощните смени... :( Нека се радваме, че толкова много време имахме спокойствие. Пиша тези редове не щото съм приключил с работата, а щото чакам Евата да завърши още n-броя картинки, които трябва да напляскам в 1 пауърпойнски файл, да им сложа текстове тук и там и да покорегирам малко грешки. Силно се подозирам, че съм работохолик, прикрит зад маската на офисен търтей.

Не позирай - презентирай.

Нема, нема, и току си ебе майката, нали така беше описана зарята в шопския тълковен речник? Та и с презентациите (конкурсите за РА) така. Спокойствие, тишина, работа, преводи, гърч, и изведнъж - всички дружно казват - каним ви на конкурс за агенция, я в сряда и четвъртък и т.н. презентирайте идеи, а?

Стискай ми палци, че днес съм леко изнервен.
Утре пак.

Почвам да разбирам защо професията "стратегически планьор" идва на мода, добре би било някой да се грижи и за това къде и кога да се участва, а не така - юруш на маслините, атака на всичко, що иска да рекламира. Тва психическата умора за нищо я нямаме на моменти.

Вчера

Знаеш, че си имам банда. Знаеш, че се казва Адибас. Знаеш, че правим забавни песни, рекламно творчество и коментираме дори и намесата на некои по-лесни така танци. Знаеш и "Мистър Пропър", или поне си чувал за него :).

Това, което не знаеш е, че вчера най-сетне направихме кавъра на "Къде остана детството" на Асен Кисимов (почивай в мир, бате Асене!), за който копам още от създаването на бандата. Разбих се от кеф, човек! Страшно исках да го направим това, и вчера Яшо като засвири китарата и Йожката хвана бас-линията и просто умрях! (Яшо, ман, много си добър, никой не може да го оспори това! Евгени, ти пък си красив като зората, така че не се депресирай!). Парчето, между другото, не е никак лесно, както като инструментал, видимо правен от бесни джазмени, на които изобщо не им е минал номера "ама тва е песен за детско филмче", така и откъм вокали, които, освен натоварени с много емоционален заряд и артикулация, са ми и по-ниски от блендата на гласа и ме караха да звуча вчера като дете, опитващо се да докара басово пеене, пхахаха! Но парчето ще стане и когато излезнем в о!шипка с бандата, ще те побърка тотално и тебе!

Въртиме едни пари...

Запознай се: отляво надясно - Digitech Grundge Distortion и Ibanetz Tremolo Effect. Две от новите ми придобивки, които - когато някой ден стартирам разширения си блог, ще заемат челно място в графата "Вещомания", защото, ако не знаеш, аз обичам да си купувам разни неща и после да си седя щастлив като дъждовен червей в Лондон, благодарение на факта, че просто си ги имам.

Покупките ми от миналата събота, в която завъртях едни пари в посока джобовете на разни щастливи продавачи, са следните:
- Digitech Grundge Distortion
- Ibanez Tremolo Effect
- 1 "Earnie Ball" Cable
- 1 "Stag" Cables
- 1 друг кабел, забравих му името
- Creative Live 5+1 Soundblaster
- 256 RAM (дигнах на 512 умствено изостаналия домашен Евстати)
- 1 Microphone "Куча марка от 8 лева и стотинки, е така, да има" :)
- малко чаркове от типа "преходници за кабел", слушалки за мр3-плеър и т.н.

Постнах снимка на ефектите, защото най-ме радват. Вкъщи вече мога да вдигам (и вдигам) бесен джангър. Остана ми да взема едно здраво китарно кубе по-натам, и тога на съседите аз мамицата им, бой, стригане и Трибют на Сепултура до зори! (това май съм го казвал и преди, ама на, да видиш, че помня обещанията си).

Смях в залата

Ново предаване по бТВ тръгва, ман, ще го води Къци Лафазанов и ще представлява нещо в стила на Комеди Централ, но с бг-неизвестни комици, т.е. хора от народа, а не клиширани актьори, наблъскани с Шекспир и Моцарт хахахаха до ушите.

Знаеш ли, голяма част от актьорите са хора, които не могат да четаш, пишат и запомнят една кьорава реплика, въпреки, че в театъра успяват някак, абе мистерия.

Очаква се предаването да е голяма веселба, но може и да не е, както справедливо отбелязаха Ванката и Пенко, които в случая имат точна идея за какво точно ще иде реч утре. :) Предаването, както би било вероятно евентуално, ако четеш заглавията на постовете, да си разбрал, се казва "Смях в залата" и почва, както вече знаеш, ако си прочел предното изречение, от утре в 20:30 вечерта, ссссамо по битиви, както би казал диктора на бббббон апети.

Учтиво напомняне...

Само да те подсетя, че довечера Млък (и Фронтеро) забиват в О!Шипка. Аз също смятам да забия няколко джина или бири на бара, така че, ако си човек, мини да се видим, да си кажем по едно наздраве и да се заредим с малко музичка, а?

16:36

Облегнал съм се назад съм на офисното столче, и от офисните ми тонколонки се носи размазващо-успокояващият звук на едно парче, което слушам веднъж на година- две - "The End" на Doors. Ама съм и гледка - седя си, пия студено кафе и слушам Дорс, мечтаейки си да се бях родил преди 40-тина години в Щатите, за да мога сега да съм мъртъв от препиване, или предрусване, или, естествено, и двете; също така ми се ще и да се бях казвал Джим Морисън, което пак означава, че в момена щях вече да съм мъртъв, а някой гаснещ от скука копирайтър, облегнат на ужасяващ стол в ужасващ офис, помещаващ се в бивш обувен завод, находящ се в столицата на държава, за която 5 пари не бих дал, да си седи облегнат на сивото офисно столче и да слуша останалите след смъртта ми записи и да се сдухва по странен, свой си начин.

Уф, слава богу, парчето свърши, връщам се към Паникан.

If it makes me happy...

Имам неудоволствието да ти представя новата ми служебна клавиатура. С нея се допуска, че ще допускам по-малко грешки и работата ми ще е в по-голям степен удоволствие. Вече намерих две неща в нея, които не харесвам - буквата "Е" е нарисувана отгоре на клавиша, щото на мястото й е сложен знак за "Евро", и другото - левия Шифт е много малък, а аз съм свикнал да е двоен. Както и да е, колко малко му е нужно на офисния човек, за да е щастлив - една клавиатура и обещанието, че след малко отиваме да обядваме.

Все пак, понеже е понеделник и аз, освен, че не мога да избия от главата си Понеделник" на Остава, се чувствам в настроение и да ударя един цитат, който поне малко да намали ефекта на монголоидно-идиотското ми офисно щастийце, породено от появата на новата клавиатурка:

If it makes you happy
it can't be that bad....
if it makes you happy,
than why, the hell, are you so sad?

Не че съм тъжен, по-скоро ми е супер тъпо. Гигатъпо, пич!

p.s. Обядвахме.

Прекарай с мен един wrack-and-roll ден...

Понеделнишка история, закъснях, набих се с пари за такси, офисът е пълен с хора, плюс завърналите се от майчинства Веси и Рени, които бодро се вляха в общата лудница. Тресе ме неистово желание да си взема колкото отпуска ми е останала и да се махна някъде на майната си, Дивдядово ми звучи що-годе добре, а Джамейка (може и Куба - още по-добре), важното е да е максимално далеч-далеч от Грей и неговите трудови хора.